arch. Desislava Dimitrova
Изложба “Детайли от живота на архитектурата”
Регионална колегия НОВА и Регионална колегия София град организират и спонсорират за София по повод 75-годишнината на Камарата на архитектите в България изложбата “Детайли от живота на архитектурата” съвместно със Софийска архитектурна седмица. И ако темата ви звучи като поетична метафора, в грешка сте. Всъщност съвсем буквално и дори предизвикателно на 20 табла ще бъдат показани детайли от сгради в София от различни периоди и архитектурни стилове, които много често хората подминават, без да се вгледат и да ги оценят подобаващо.
За да се заинтригуват повече хора да разгледат тези детайли и наживо, към изложбата е предвидена и игра с томбола. В нея всеки желаещ да участва ще получи лист със снимките на детайлите и карта с маршрута, който може да мине и сам да открие адреса на сградите, чиито детайли са показани, в случай, че се затрудни с тяхното разпознаване. В последните дни на изложбата ще се проведе томбола с награди между позналите вярно всички детайли.
Надяваме се изложбата да нарастне с подобни примери и от други градове в страната със съдействието и на останалите регионални колегии към КАБ желаещи да се включат в инициативата и така тя да посети и други градове.
А ако се интересувате как изглеждат всички архитекти-членове на КАБ, ще можете да видите това на 2 табла-колажи от техните снимки.
Изложбата ще бъде подредена пред централния вход на НДК от 19 ноември до 2 декември и ще подвежда към главния заден вход на сградата, където са концентрирани основните събития на SAW.
Автор, дизайнер и фотограф на изложбата – архитект Десислава Димитрова.
Недозаличените останки на миналото – старата тухлена фабрика на град Батановци
Искам да Ви разкажа историята на една сграда дала живот за развитието на град, който днес не я помни, макар и тя да е пред очите на всичките му жители.
Всеки ден от там минават влаковете София-Кулата, но старата тухлена фабрика остава призрачно невидима, за нея няма данни нито на сайта на град Батановци, нито където и да било из интернет пространството.
Любопитно всичко започва преди много години на един бас между собственика и архитекта, че може да се построи промишлена сграда на три нива само от тухли и дърво. И до днес конструкцията и е като перфектен пример от учебник, който успява да устои на природните бедствия и най-вече на човешкото разрушение. А някога животът и е дал тласък на развитието на града, някога когато собствениците не са били обезумели експлоататори, а са се стремили към обществен принос и за своите работници, подпомагайки например училището на града и инвестирайки в бъдещето на своите служители и техните семейства. Но настъпват политически промени и това променя животът на всичко. Старата фабрика е отчуждена и може би от тогава тя става отчуждена и от града, и от хората.
Днес архитектурното и постижение продължава да се извисява над града, недоразграбено и неоценено, невидимо и непотребно… до кога?
Историята ми, изградена за сега на откъслечни спомени и разкази, се надявам да се обогати от някой архив и все пак да се намери повече информация и тя да събуди поне малко общественото съзнание и интерес, към сграда, която би дала нов живот на хората, които не са разбрали какво имат.
Архитектура в нова среда – уеб простраството
В ежедневието все по-голяма част от времето ни се поглъща от безкрайните „прозорци” на компютрите. Така се откъсваме понякога напълно от заобикалящата ни среда на стаята или градината и обитаваме нови пространства. Най- често те са по- близки до двумерен лист хартия, отколкото до истинска среда. Така използваните от нас уеб сайтове ни ограничават само в информация, но не и в пространство. И тук може би е време архитектите да помислим какво можем да направим ние, за да подобрим новата „среда”, в която живеем в безкрайните прозорци и как да създадем едно естетическо и функционално ново пространство. Важно е да се преосмисли, че с напредването на технологиите, трябва да разширим и обсега на работата си и да помислим има ли нужда от нас във виртуалната среда.
Ето няколко стъпки, които аз се опитах да извървя към промяна или как се проектира нов уеб сайт от архитект. С това не смятам, че е извършена някаква радикална иновация, но е стъпка към размисъл. За целта не е нужна много различна от нашата квалификация и стъпките са може би по-близки, отколкото сме предполагали.
1. Дефинираш и скицираш ( снимка 1)
2. Организираш и конструираш ( снимка 2) 
3. Функционализираш и презентираш ( снимка 3) 
Остава само обитателите да експлоатират доволни от получения резултат.
Сайт създаден от архитекти за архитекти, проект на арх. Десислава Димитрова и Виктор Маринов
www.a-3.bg
Унищожената архитектура
Трябва ли да унищожим едно архитектурно постижение, само защото не знаем какво да го правим?
Можем да видим снимките и да останем безразлични, но ако видим това на живо в нас се събужда желание да не стоим безсилни отстрани. Нито веднъж няма да свържа с политика думите ми в тази статия, за мен това е направено от и за хората с техния доброволен труд и идеал да съградят нещо хубаво, да оставят своята следа.
Истинската архитектура, никога не те оставя без внушението от присъствието си, за което мислиш дори, когато си далеч – така е и когато влезеш в зимната приказка на тази сграда виждаш как природата прикрива разрушеното и подчертава съграденото от човека, покривайки го със снежна дантела. Тишината те обгръща,а прекрасната акустика те увлича да усетиш как гласът ти може да променя. Останалите неразграбени мозайки проблясват и напомнят, че в тях живее изкуство. Затова и си мисля, че тази сграда има всички предпоставки да бъде световно призната и да се гордеем с нея вдъхвайки и нов живот спирайки системния вандализъм . Да разрушиш нещо чуждо е по-лесно от колкото да създадеш нещо свое… На входа на сградата ще ви посрещне графит с надпис “FORGET YOUR PAST” (“ЗАБРАВЕТЕ СВОЕТО МИНАЛО”), а аз само ще ви напомня, че името на хълма на който тя е построена от 1942г. насам се казва “Хаджи Димитър” и не на последно място тя е построена и като паметник на битката на четата на Хаджи Димитър през 1868 г. Това, което правим днес ще бъде нашето минало утре. Кое предлагате да забравим, че има хора които системно крадат и рушат паметник изграден с дарения от българския народ в размер на почти 14 186 000 лв. и доброволния им труд или може би славата и жертвата на историята си.
Сред “блестящите” идеи за перспективи на тази сграда е тя да се превърне в КАЗИНО, а друга да се предостави на НАТО за военни нужди ?!?
Питам се от кого зависи какво да бъде бъдещето на миналото, което сме наследили и какво ли ще е то?!
Details
